Много познати ме питат защо посещавам толкова често Шотландия и защо правя ритрийти в страна, която по никакъв начин не се свързва с философията на йога. Кратък отговор нямам.

Не знам какво първоначално ме привлече в Шотландия, природата или архитектура, историческите личности като Мери Шотландска или Робърт де Брус. Не, по-скоро ще са били философите Дейвид Хюм и Адам Смит, нали все пак съм философ… Знам само, че до преди две години в представите ми Шотландия беше една студена и далечна страна, която доброволно посещаваха само любителите на уиски. А, те рядко се интересуват от йога.

Страстта ми започна горе- долу тогава, когато се зачетох по историята на тюдорите. Да ви кажа много е увлекателна и факта, че е част от повечето вдъхновяващи фентази романи е напълно разбираем. Та, увлечена в историите изравях от интернет всякаква информация, включително конспирации и клюки по темата, а както знаете гугъл обича да разширява съзнанието ни и започна да ми показва природни забележителности, културно- исторически паметници и реални места от романи на велики или не толкова велики, но определено световно известни автори.

Няколко месеца по- късно вече бях в самолета за Единбург и когато стъпих на тяхна земя се влюбих, не заради архитектурата или природата, не заради историите и легендите, а заради енергията на Шотландия. Енергия, която отваря сетивата и насища съзнанието с вяра, че можем повече и можем по- добре.

Първото ми силно впечатление от Шотландия беше топлината и лъчезарността на шотландците. Противно на поверието, че в студените страни живеят студени хора, навсякъде бяхме посрещнати много топло и приветливо без да се усеща дори нотка на изкуствена добронамереност типична за служителите в туристическите обекти.

Добронамереност и топлина се срещаше и по най- неочаквани места. Например в Пърт на автогарата в покрайнините на града, един напълно непознат човек ни предложи да ни закара до центъра, хей така от добро сърце. Този жест беше неочакван и объркващ за българската ми душа, все пак недоверието е силно изразена национална черта. Смесицата от емоции и мисли в този момент трудно може да се опише, ума ми прескачаше от „ще ни нападне“ до „колко мил жест“. Разбира се, отказахме любезно, но случката се запечата дълбоко в съзнанието ми и дълго време размишлявах колко отчуждено живеем напоследък в България.

Подобни дребни жестове срещах често, хората ни предразполагаха с топли разговори и шеги, даваха ни съвети и винаги бяха готови да ни помогнат.

Второто, което ме впечатли не се появи така ярко, а известно време ума ми търсеше нещо липсващо. Може би на третия ден моята приятелка каза „забелязахте ли, тук няма бездомни животни.“. Толкова съм свикнала с гледката на страдащи бездомничета, че съзнанието ми възприема за странност липсата им. В Шотландия няма такива.

През последните две години пътувах много в страната и посетих не само големи градове, но и малки селца дълбоко на север. Видях само една котка без стопанин, но тя не изглеждаше бездомна. Лежеше си до едно дърво и ни разглеждаше с пренебрежение без страх, дори когато се приближихме до нея за снимка продължаваше да ни гледа по същия начин.

Отношението към животните беше видимо и в собствениците на домашни любимци, които ги разхождаха с впечатляващ респект и гордост.

Третото силно впечатление е социалната им отговорност. Благотворителните каузи са навсякъде и засягат всички нива от обществото им, не само на най- належащите проблеми.

Например, имат много и различни организации за борбата със социалната изолираност и една от тях е опазването на пъбовете, което е традиционно място за социализиране от векове насам. Темата за социалната изолираност е все по- актуална в днешно време, защото технологиите и натовареността ни намаляват физическите контакти, а това вреди на менталното ни здраве.

Попаднах също и на една младежка организация „Намери приятел“, която е насочена към младите хора живеещи в по- отдалечени райони. „Намери приятел“ организира виртуални и лице в лице срещи из цяла Шотландия помагайки на младежите да откриват приятелства. Тази кампания ме впечатли с творческият си подход и превръщането на един негатив в позитив.

Но най- впечатляващата за мен кауза беше на фондация занимаваща се със социализирането на младежи (16 – 24 г) с висок риск от социално отпадане. Това са младежи с трудности в развитието си, младежи от много бедни семейства или от много отдалечени райони. Фондацията има верига заведения, в които младежите се учат да работят и общуват. Първият път видях тяхно заведение в Абърдийн, но не успях да се запозная с дейността ми. В Инърнес, обаче, го посетих и бях очарована от всеотдайността на служителите от фондацията и на подкрепящите ги клиенти. И да ви кажа, от тях си купих най- вкусния сандвич макар да беше просто хляб с яйце.

Каузите за социализиране ме впечатлиха толкова много, защото разширяващата се самота и изолираност у хората са проблеми със сериозни последствия за целите общества. Но тези каузи далеч не са единствените.

Инфомираността и набирането на средства за редки и тежки заболявания се откриват дори в села с под 500 души население.

Кампаниите за подкрепа на млади артисти са широко разпространени – например може да си купите от магазините за сувенири подложки за чаши с рисунки на млади художници, да посетите заведения с изложби на начинаещи таланти и други подобни мероприятия.

В Единбург, местните винаги препоръчват да си купите подаръците от Grassmarket, пазара под Единбургския замък, където се предлагат само стоки на малки независими производители, повечето от които с благотворителна цел. Подобни пазари се намират и в останалите градове, целогодишни са и са създадени в полза на местните бизнеси и на обществото, предполагам с подкрепата на градската управа.

За финал, Шотландия е подредена и чиста страна. Няма хаотично строителство, няма изхвърлени боклуци по улиците, няма изоставени и разпадащи се сгради. Транспортът е добре организиран и можете да достигнете, където пожелаете. Зелените части на градовете са добре поддържани, частните домове също са с красиви малки градини. Културно- историческите забележителностти са направени с мисъл да е забавно, освен образователно.

Подредената и чиста градска среда освобождава място в съзнанието за мисли, които се свързват с висшите човешки ценности. Обществените каузи и дейности са направени така, че всеки да може да се включи в тях като дарител, доброволец или получател и пробужда стремеж към доброто. Топлината у другите възвръща доверието и отваря сетивата за истинските неща в живота. А, концетрацията на историческите паметници в Шотландия свързва с корените и разгръща нови смисли в съзнанието.

Знаете, битието определя съзнанието, ако се съмнявате в това прочете „Теорията на счупените прозорци“, можете да я намерите в нета.

Затова правя ритрийти в тази страна известна с уискито си, но не и с йога. Следващият път елате с мен и почувствайте със собствените си сетива магията на Шотландия.