Синдрома на самозванеца – когато най- големият критик живее в собствената ни глава

Признавам си един малък грях…

Започвам с едно признание.

Понякога, когато ме налегне скука се отдавам на един грях – клюкарствам за богатите и известните.

Преди да ме осъдите, позволете ми да се защитя.

Не се събирам с жени с люти езици и не подавам ухо на злобните или конспиративни истории. Слушам подкасти. Имам няколко любими в Spotify и YouTube, където се обсъждат, анализират и интервюират хора, които по някаква причина са станали публични личности.

Защо го правя?

Не е само от скука. В тях научвам много за света, в който живеем.

Виждам как работят мощните ПР машини, как се изграждат публични образи, как се създава доверие и също как се губи. Как се променят тенденциите при инфлуенсърите, а подкастите набират все повече последователи. Как YouTube постепенно се превърна в място за сериозни разговори без цензура. И как социалните медии станаха сцена, на която всеки показва не много реалистична версия на себе си.

Много неща научвам и по различни теми, не става въпрос само за нечия рокля или ново гадже.

В един от тези подкасти за първи път чух за синдрома на самозванеца.

Лично осъзнаване

Спомням си как слушах госта с неговата история и в един момент си казах:

„Чакай малко… това съм аз, вечно с недоверие и съмнение за всяко мое начинание дори когато завърши с успех.“

Аз съм най- големият си критик. Никога не съм достатъчно добра, никога не съм изпълнила задачата перфектно, винаги ми лисва знание, винаги ми лиспа умение. Въпреки старанието, което полагам, виждам само пропуските си. Приемам всяка похвала към работата ми за обща любезност дори когато усещам искренността на хората.

Сигурно ви се струва странно от клюкарски подкаст да осъзнаеш нещо важно за самия себе си. Не, не е.

Осъзнаването не идва единствено когато седим на постелката със затворени очи. Там само го подготвяме. Самото прозрение се появява, когато сме готови за него.

Понякога идва в разговор с приятел.

Понякога идва в книга или филм.

А понякога – в един подкаст докато сгъваме прането.

Често повтарям, че йога не бива да е бягство от живота. Напротив – трябва да е начин да започнем да го виждаме по- ясно. Аз не вярвам в догмите, вярвам в знанието. Не вярвам, че истината живее само в древните текстове, както не вярвам и че съществува само в научните публикации. Според мен, истината се ражда там, където двете се срещат.

В този случай – клюкарски подкаст и това е една от причините да се наричам съвременен учител по йога.

И така да се върнем по темата на тази статия.

Какво всъщност е синдромът на самозванеца?

Първоначално терминът не се е наричал синдром.

През 1978 г американските психиатри д-р Полин Роуз Кланс (Pauline Rose Clance) и д-р Сюзан Аймс (Suzanne Imes) публикуват научна статия със заглавие The Impostor Phenomenon in High Achieving Women. Те описват явление, което наблюдават при жени с много успешни кариери – въпреки впечатляващите си постижения тези жени искрено вярват, че не заслужават успеха си и че рано или късно някой ще разбере, че всъщност са „измамници“.

По- късните изследвания показват, че това съвсем не е проблем само на жените. Мъже и жени предприемачи, лекари, артисти, преподаватели, спортисти – всички могат да изпитват подобни усещания без значение от пол и социален статус.

Статистиките сочат, че около 30% от хората с високи резултати страдат от синдрома, а близо 70% от пълнолетните са го преживели поне веднъж през живота. Най- често засегнати са хора заобиколени от силно конкурентна среда, деца на успешни родители, страдащи от хронична тревожност или депресия.

Днес е познат като синдром, но все още много специалисти предпочитат да използват термина „явление на самозванеца“ (Impostor Phenomenon). По- правилен е, защото това е ментално преживяване, не болест.

Сега малко по- конкретно за вътрешният критик.

Как мисли човекът със синдром на самозванеца?

Възможно е да го чуете да казва „За нищо не ставам“, но в повечето случай ще го скрие.

За сметка искрено вярва в това и мислите му се въртят непрестанно:

• „Просто имах късмет“
• „Всички останали са по- добри.“
• „Този успех беше случайност.“
• „Следващият път няма да успея.“
• „Не заслужавам…“
• „Всеки момент ще разберат, че не знам достатъчно.“

Парадоксът е, че колкото повече успехи има човекът, толкова по- малко им вярва.

Получава похвала. Приписва я на късмет.

Постига нов успех. Отново намира обяснение защо не е заслужен.

И така в един порочен кръг.

Как се проявява?

Няма един единствен начин на проявление.

При различни хора изглежда различно, но експертите са оформили 4 основни типа.

Перфекционист

Всичко при него трябва да бъде безупречно.

99% успех не е достатъчен, той вижда единствено липсващия 1%.

Вечният ученик

Колкото повече знае, толкова повече чувства, че не знае.

Постоянно купува нови курсове и се включва в нови обучения.

Нови книги. Нови сертификати.

Но никога не се чувства достатъчно готов.

Супергероят

Поема повече задачи от всички останали и работи до изтощение.

Не защото се налага, а защото вярва, че трябва непрекъснато да доказва себе си.

Човекът, който не смее да поиска помощ

Защото, ако поиска помощ, всички ще разберат, че не знае достатъчно.

Защо се появява?

Няма една причина.

Изследванията сочат комбинация от фактори.

• Семейна среда и възпитание;
• високи очаквания;
• постоянно сравняване с другите;
• перфекционизъм;
• социалните мрежи, които непрекъснато показват чуждите успехи, но никога техните провали;
• работна или учебна среда с висока конкуренция.

Проучванията сочат последният фактор за най- значим, но моите лични наблюдения са други.

Повечето изследвания идват от държави с големи инвестиции в науката психология. САЩ и Обединеното кралство са водещи по брой научни публикации съответно инвестиции, а там живота е много конкурентен. За хуманитарните науки в България се отделят само около 3% от всички разоди за НИРД.

Това е крайно недостатъчно, за да се разглеждат и анализират съвременните проблеми.

Моето мнение

Според мен в субсидирането на научната дейност е разликата между изследванията и личните ми наблюдения.

България се различава от ОК и САЩ с по- скромна корпоративна среда. Тя е главно в големите градове, да не кажа само в София. Образователната ни система също е различна и не толкова конкурентна. Затова смятам професионалната среда за по- нискостоящ фактор.

Не че я няма или не вреди, просто обхваща по- малка част от обществото.

Според мен най- значимите фактори са сравняването с другите, перфекционизма и социалните медиите – те всъщност засилват първите две. Всъщност засилват и конкурентността извън професионалното развитие.

Виждам това в практиките ми почти ежедневно. Идват хора, които се опитват да заемат асана за която не са готови или се срамуват да използват помощни средства. Често го правят, защото останалите са по- добри от тях и понякога заради убеждението, че трябва да са перфектни дори и когато са начинаещи.

Вероятно точно този проблем ме изгради като йога преподавател, за който пратяхара е най- важната задача.

Колкото повече практикувате пратяхара, толкова по- ясно ще виждате собствените си блокажи и ще намерите формула за преодоляването им.

А ако се лутате точно сега в синдрома на самозванеца, експертите предлагат няколко стъпки за самопомощ.

Как да си помогнем сами?

1. Назовете преживяването

Релаксацията е идеална практика за тази стъпка. Отпуснете се и мислено опишете всички усещания в този момент. После проследете от къде идват и накрая открийте думите, които ги описват най- добре.

Самото осъзнаване често е първата крачка.

Когато кажете:

„Това е синдромът на самозванеца.“

той вече губи част от силата си.

---

2. Водете дневник на успехите

Не само на големите.

Записвайте и малките.

Нашият мозък помни грешките много по-добре от победите.

Нека му помогнем да възстанови баланса.

Воденето на дневник помага да си подредим мислите като се фокусираме върху конкретна задача.

Фокусирайте се върху успехите си, давайте си похвали.

Научете вътрешният си критик на справедливо отношение – при провал и при успех.

---

3. Говорете за това

Когато споделяте вътрешните си терзания, помагате не само на себе си, но и на околните като ги предразположите да споделят своите. Така се създават връзки, намират се приятелства и партньорства.

С подкрепата от приятели ще разрушите убеждението, че сте единствените неудачници.

Ще се изненадате колко успешни хора са изпитвали абсолютно същото.

---

4. Спрете непрекъснатото сравняване

Винаги ще има човек, който знае повече.

Но винаги ще има и човек, който има нужда точно от това, което знаете вие.

Всички имаме различен житейски опит и различни таланти. Ако сме еднакви, света ще е много скучно място. Разликите, които виждате между другите и себе си нека да ви служат за вдъхновение.

Използвайте сравняването с другите за полезни цели.

От личен опит знам, че няма смисъл да се бориш с демоните си. По- добре ги превърни в съюзници.

---

5. Позволете си да бъдете начинаещи

О, това ми е любимо и често ми се налага да си го припомням.

Да не знаете всичко не означава, че сте измамник.

Означава единствено, че сте човек.

---

6. Разделете фактите от усещанията

Усещането:

„Не съм достатъчно добър.“

не е доказателство.

То е просто мисъл.

А мислите невинаги казват истината.

Това е пратяхара.

Елате в йога класовете или събитията ми, моята мисия като преподавател е да ви науча да я практикувате.

---

Как йога може да помогне?

Ако сте прочели статия, не само удебелените изречения, вече ви е ясна ролята на пратяхара и релаксацията.

Но асана също е важна.

Аз използвам физическото тяло като портал към по- ефирната част от нас. Искрено вярвам в това, все пак писах дипломна на тема „Физикалистки аргументи за личността“.

В добре подготвената цялостна йога практика асаните са комбинирани така, че да активират конкретни мускули и стимулират определени хормони. С това тялото изпраща сигнал на ума, че е добре и е в безопасност. А освободеният от грижи ум се насочва към съзнанието.

Следва релаксация.

Именно тогава виждаме проблема по-ясно, наричаме го и му отнемаме сила. Не с битка, а с приемане.

Често задавани въпроси

Може ли синдромът на самозванеца да изчезне?

Да. При много хора интензивността му значително намалява, когато започнат да разпознават автоматичните си мисли, развият по-реалистична самооценка и работят със специалист или чрез практики за осъзнатост.

Синдромът на самозванеца психично заболяване ли е?

Не. Това е психологично явление, при което човек изпитва съмнения относно собствените си способности въпреки обективните доказателства за успех. Може да бъде преодолян с осъзнаване, психологическа подкрепа и промяна на нагласите.

Как да разбера дали имам синдром на самозванеца?

Ако въпреки реалните си успехи постоянно вярвате, че не сте достатъчно добри, приписвате постиженията си на късмет и се страхувате, че околните ще разберат, че „не заслужавате“ успеха си, е възможно да изпитвате синдром на самозванеца. Това не е официална диагноза, а психологично явление.

Само жените ли страдат от синдрома на самозванеца?

Не. Първите изследвания са проведени сред жени с високи постижения, но днес знаем, че явлението се среща при хора от всякакъв пол, възраст и професия.

Може ли йога да помогне?

Йога не е лечение на синдрома на самозванеца. Но практиките за движение, осъзнато дишане, релаксация и медитация могат да помогнат за намаляване на самокритичността, по-доброто разпознаване на автоматичните мисли и изграждането на по-балансирано отношение към себе си.

И накрая…

Подготвям специално събитие, посветено на синдрома на самозванеца и скоро ще го обявя официално.

Ако не искате да пропуснете подробностите, абонирайте се за месечния ми бюлетин. Първо там споделям новите практики, специалните събития и темите, които може да са ви полезни и интересни.

Източници:

https://gsas.harvard.edu/news/imposter-syndrome

https://www.psychologytoday.com/us/basics/imposter-syndrome

https://dictionary.apa.org/impostor-phenomenon?utm_source=chatgpt.com

https://ctl.stanford.edu/students/imposter-syndrome?utm_source=chatgpt.com