Релаксацията е един от 4-те задължителни компонента в йога практиките, защото балансът между тялото, ума и дишането се постига с отпускане, а не с натоварване. Релаксирането в Шавасана успокоява трите енергии и в този покой се създават условия за дълбоко осъзнаване и вътрешна концентрация.
В моите класове шеговито наричаме релаксацията „поспиване“ и всяка от йога практиките ми завършва с него. За повечето от участниците, това е най- приятната част, но има и такива, които не обичат релаксацията. Тези хора приемат себе си за динамични натури без да осъзнават, че неспособността да останат спокойни и неподвижни е симптом за претоварване на нервната система, от което рано или късно ще има последствия. Тази статия е обръщание към тях с идеята да обясня колко е важна релаксацията за йога и защо не бива да я пропускаме. Е, и към онези, които я приемат просто за „поспиване“.
Защо Шавасана е най- важната асана
Релаксацията се изпълнява в Шавасана и тя е една от основните асани в йога. Противно на очакваното, Шавасана е и най- трудната, защото в нея трябва да останем неподвижни както физически, така и умствено. А, от личните ми наблюдения като преподавател знам, че неподвижни в будно състояние е предизвикателство за мнозина.
В Шавасана тялото е легнало на земята по гръб с ръце леко отдалечени от бедрата, длани обърнати нагоре, краката са с разстояние между тях, петите насочени една към друга, а пръстите на краката отпуснати встрани. Очите затворени.
Може да държите ръцете си върху корема, но аз избягвам този вариант, защото метафората ми изглежда твърде агресивна – Шавасана преведено от санскрит означава мъртвешка поза, образувана е от двете думи шава – труп и асана – поза.
По време на релаксацията в Шавасана, тялото интегрира практиките и движенията се усъвършенстват. Може да се каже, че ако искате да овладеете нещо по- сложно, като Капотасана (гълъб) например, редувайте практика с релаксация.
До тук всичко изглежда лесно, но в залата и извън нея срещам хора, които не могат да се отпускат в Шавасана или пък я смятат за загуба на време. Причините, според моите наблюдения са две: физически затруднения или ментално претоварване.
Когато тялото пречи на релаксацията
В първата причина, правилното изпълнение на Шавасана подпомага изпъването на гърбнака, стабилизирането на прешлените, отварянето на гръдния кош, успокояването на сърдечния ритъм, тонизирането на вагусния нерв и създава цялостно усещане за опора, сигурност и спокойствие.
В асаната се учим да отпочиваме без да заспиваме, а това започва с комфорта в тялото. Хора със здравословни проблеми по гръбнака или световъртежи не могат да останат спокойни изцяло легнали на земята, затова те трябва да използват помощни средства под краката, гърба и главата така, че целия гръбнак (кръста и врата) да има стабилна основа и главата да остане леко повдигната.



Хроничните болки също са пречка за релаксирането и понякога за изпълнението на Шавасана, но това е много дълга теми и ще си поговорим за нея в друга статия. Засега следвайте указанията описани по- горе.
Дишането е същественият елемент в Шавансана. То започва дълбоко и постепенно става по- фино и бавно. Фокусът през цялото време остава в него докато усещането за топлина в ноздри изчезне напълно. Лежейки на земята, гърба е притиснат и движението му при вдишане е ограничено, което принуждава дробовете да се раздуват напред и дишането да се задълбочи още повече, нервите да се успокоят и ума да се укроти.
В Шавасана, практикуващия представлява отворена система и позволява на енергията да циркулира плавно през него, а в тази циркулация се крие лечебния ѝ ефект.
Когато умът пречи на релаксацията
Втората причина за неспособността да се релакасира е менталното ни здраве – емоции, нива на стрес или вредни мисловни модели. Шавасана обръща нервната система от режим „действай“ на режим „бъди“ , т.е функциите управлявани от парасимпатиковата система като храносмилане и регенерация се активират, и тялото влиза в дълбок възстановителен процес. По този начин се намаляват нивата на кортизол и останалите хормони свързани със стреса, което от своя страна повишава нивата на хормоните свързани с почиваката, например мелатонин. Да, Шавасана е пряко свързана с качеството на съня. Но не само…
В тишината на релаксацията мозъка сменя скоростта на мисловния поток, засилва яснотата, творчеството и интуицията. Това са „аха“ моментите, когато виждаме изход от ситуацията, грешките си, осъзнаваме потенциала си или намираме нови идеи и проекти, Тя действа като топъл душ на съзнанието и „отмива“ причините за хроничния стрес.
В книгата „Светлина върху йога“ Б.К.С Айенгар казва, че практикуването на Шавасана е противоотровата срещу стреса на модерния свят. И аз съм напълно съгласна с него.
Връзката тяло – ум в Шавасана
Чрез практикуването на Шавасана се възстановява връзката тяло – ум и помага за съзнателен отговор към външните обстоятелства, вместо просто да се реагира на последствията. Как и с какво да се храните, колко често да спортувате, какъв ритъм сън- будност да изберете, какви навици да създадете. Нуждите на тялото стават ясни и изграждането на личен здравословен лайфстайл се случва сякаш от само себе си.
Способността да се вслушваме в личните потребности не е някакво духовно изживяване, тя е следствие на тонизиран вагусен нерв. Вагусният нерв е централната нервна система и той управлява всички неволеви процеси в тялото. Използва емоциите и интуицията като комуникационни канали, но гласът му е твърде тих за този шумен свят и затова се нуждае е от лечебния ефект на Шаванаса.
Защо Шавасана е подготовка за медитация
Супер силата на Шавасана е да не правиш нищо, защото това позволява всичко. Лекува отвътре и позволява на баланса да се случва, прави ни способни да се справяме с живота извън постелката. Така възниква хармония между външния и вътрешния свят, а с нея се повишава способността за концентрация.
И съвсем накрая искам да ви уверя, че релаксацията е вратата към медитацията. Научите ли се да релаксирате, ще се научите и да медитирате, но обратното не е възможно. А, в медитацията се крие магията на йога и всички останали духовни практики.
Съветвам всички да не пропускат релаксацията, защото ползите ѝ далеч надминават физическите упражнения.