Древно учение за съвременния човек

Йога за мен никога не е била просто физическа активност. Но никога не е била и съвкупност от догми, които трябва да бъдат следвани без въпроси.

Вярвам, че истинската стойност на йога не е в това да запазим миналото непроменено, а да съхраним неговата същност, като я направим разбираема и полезна за човека днес.

Затова моите класове, специални събития и ритрийти са много повече от практика върху постелката. Те са пространство за движение, наблюдение, разбиране и постепенно изграждане на по-ясна връзка със самите нас.

Уважавам древната философия на йога и непрекъснато се връщам към нейните първоизточници. Същевременно търся знания в съвременната наука – в невронауката, физиологията, биомеханиката, психологията и медицината. Не защото едното трябва да замени другото, а защото вярвам, че истинското знание няма нужда от сляпо доверие.

Най-впечатляващото за мен в йога е, че наблюденията на древните учители за човешкото тяло и съзнание все по-често намират потвърждение чрез научните изследвания. Философията задава посоката, а науката ни помага да разберем механизмите. Между тях не виждам противоречие. Виждам диалог.

Затова не налагам правила за хранене, начин на живот или поведение. Не вярвам, че осъзнатостта може да бъде наложена отвън. Тя е личен процес. Моята задача като преподавател е не да давам готови истини, а да помогна на всеки човек сам да достигне до собственото си разбиране.

Определям себе си като съвременен преподавател по йога. Не защото променям същността на учението, а защото го преподавам по начин, който отговаря на човека, живеещ в днешния свят.

Не следвам конкретен стил. Практиките ми естествено съчетават терапевтична йога, Хатха и Виняса, защото вярвам, че практиката трябва да служи на човека, а не човекът да служи на практиката. Всяко тяло носи различна история, различни възможности и различни ограничения. Именно затова всяка практика се адаптира към хората, които стоят пред мен.

Всяко мое занятие включва четирите основни компонента на йога практиката – асана, пранаяма, релаксация и медитация.

Асаната е средство да поддържаме тялото здраво, силно и свободно. Пранаяма създава връзка между тялото и ума чрез дишането. Релаксацията позволява на нервната система да възстанови естественото си равновесие. Медитацията постепенно развива способността да наблюдаваме себе си с повече яснота и спокойствие.

Но през цялата практика моят истински фокус е друг.

Това е пратяхара – петата степен в класическата йога.

Стремя се хората да развиват пратяхара още от първото движение, през всяко вдишване, във всяка асана и във всеки момент на тишина. За мен тя не е отделен етап, а отношение към практиката.

В свят, който непрекъснато изисква вниманието ни, пратяхара ни учи да се връщаме към себе си. Да не бъдем управлявани от постоянния поток от стимули, мисли и емоции, а да ги наблюдаваме спокойно и осъзнато.

Именно така започва постепенното пречистване на съзнанието.

Когато съзнанието стане по-тихо, започваме да виждаме живота по-ясно. Реакциите ни стават по-съзнателни, решенията – по-мъдри, а отношението към себе си и към другите – по-балансирано.

Понякога организирам специални събития и ритрийти, посветени на следващата стъпка в йога – дхарана. Там вниманието се насочва към развитието на устойчива концентрация – способността съзнателно да задържим ума в настоящия момент. Това е естественото продължение на пратяхара и още една крачка към по-дълбоко себепознание.

Живеем във време на непрекъсната промяна. Йога не ни учи да бягаме от нея, нито да се вкопчваме в миналото. Тя ни учи да открием онова вътрешно място, което остава спокойно сред промените.

Може би именно там се срещат традицията и съвременността.

Там, където древната мъдрост среща научното познание.

Там, където движението среща покоя.

Там, където човекът открива баланса – не само върху постелката, а в собствения си живот.

Почитам мъдростта на традицията. Доверявам се на знанието на науката. Преподавам йога за човека, който живее днес.

С любов, Ружа