Пратяхара – изкуството да се върнем към себе си

Живеем сред непрекъснат поток от звуци, образи, известия, разговори и задачи. Сетивата ни постоянно се обръщат към нещо, което изисква вниманието ни. Дори когато тялото е неподвижно, умът често продължава да следва видяното, чутото и преживяното. Йога предлага практика, чрез която постепенно променяме тази посока. Тя се нарича пратяхара.

За мен пратяхара е една от най-важните цели на йога практиката. Асаните, пранаямата, релаксацията и медитацията не са отделни занимания, събрани в един час. Те са свързани стъпки, чрез които вниманието постепенно да се отдалечи от външния шум и да се насочи към тялото, дъха и движенията на ума.

Какво означава думата „пратяхара“?

Санскритската дума pratyāhāra (प्रत्याहार) обикновено се превежда като „оттегляне на сетивата“. Тя е съставена от prati – „към“, „назад“, „срещу“ или „в обратна посока“, и āhāra – „приемане“, „събиране“, „храна“ или онова, което поемаме в себе си. Затова понятието може да бъде разбрано и като обръщане на потока навътре или отдръпване от храната на сетивата.

Буквалният превод лесно създава погрешна представа. Пратяхара не означава да престанете да чувате, виждате или усещате. Сетивните органи продължават да работят, но вниманието вече не е принудено да следва всяко впечатление. Звукът остава звук, докосването остава докосване, а вие можете да ги забележите, без веднага да изграждате мисъл, оценка или история около тях.

Тъкмо тази свобода променя отношението ни към света. Практикуващият не бяга от действителността, а развива способността сам да избира къде да остане вниманието му.

Къде се появява пратяхара в историята на йога?

Не може коректно да се посочи човек, който пръв е „измислил“ или записал пратяхара.

Най-ранното запазено изрично изброяване на пратяхара като част от йога обикновено се свързва с „Майтри“ или „Майтраяния упанишада“ 6.18. Там е описана шестчастна система: пранаяма, пратяхара, дхяна, дхарана, тарка и самадхи. Текстът принадлежи към традицията на Черната Яджурведа и вероятно е съставян на пластове в края на първото хилядолетие пр.н.е. или около началото на новата ера. Точно датиране липсва.

По-късно Патанджали дава на пратяхара нейното най-известно място – пета сред осемте части на йога: яма, нияма, асана, пранаяма, пратяхара, дхарана, дхяна и самадхи. Датирането на „Йога сутрите“ също е дискусионно; много съвременни изследователи ги поставят в първите векове на новата ера, а някои – около IV век.

Но концепцията за овладяване на сетивата присъства в индийската философия значително по-рано. В „Катха упанишада“ тя е представена чрез образа на колесницата: тялото е колесницата, сетивата са конете, умът е юздата, а различаващият разум е колесничарят. Тази алегория показва, че сетивата притежават собствена сила и посока, но могат да бъдат съзнателно направлявани.

Не мога да пропусна един любопитен факт. Приблизително по времето, когато е създадена „Катха упанишада“, в друга част на света Платон използва подобна алегория в диалога „Федър“. С нея той описва противоречивите сили в човешката душа. Разликата е, че Платон представя вътрешното противоречие като част от нейната природа, а „Катха упанишада“ показва умение, което може да се развие.

В „Бхагавадгита“ 2.58 срещаме друга запомняща се картина: човекът с устойчива мъдрост прибира сетивата си от техните обекти така, както костенурката прибира крайниците си под своята коруба. Костенурката не губи крайниците си. Тя ги използва, когато са нужни, и ги прибира, когато обстоятелствата го изискват.

Мост между външната и вътрешната практика

Мястото на пратяхара в осемстепенния път е показателно. Преди нея са етичните принципи, работата с тялото и регулирането на дъха. След нея идват дхарана – задържането на вниманието върху избран обект, дхяна – непрекъснатият поток на медитативно внимание, и самадхи – дълбокото поглъщане.

Пратяхара свързва тези две посоки. Тя е преходът от практиките, които имат видим външен израз, към по-фината работа със съзнанието. Ако вниманието продължава да преследва всеки шум, образ или усещане, дхарана остава нестабилна. Когато сетивните впечатления могат да присъстват, без да ни повличат след себе си, концентрацията възниква по-естествено.

Затова пратяхара присъства през цялата практика в моите класове. Когато усещате разпределението на тежестта в ходилата без да сравнявате позата си с чуждата, практикувате пратяхара. Когато следвате дъха без да следвате музиката или разговорите отвън, практикувате пратяхара. Когато в Шавасана чувате звук и му позволявате да отмине, без да го превръщате в разказ, задълбочавате същата способност.

Пратяхара и читта вритти

В „Йога сутра“ 1.2 йога е определена като citta-vṛtti-nirodhaḥ – успокояване, ограничаване или прекратяване на движенията на читта. Вритти са измененията и движенията в полето на съзнанието: мисли, спомени, представи, погрешни възприятия и състояния, които непрекъснато променят вътрешния ни опит.

Сетивното впечатление често е началото на такава верига. Виждаме нещо, оценяваме го, свързваме го със спомен, поражда се желание или съпротива и вниманието вече е увлечено. Пратяхара създава малко пространство между впечатлението и реакцията. В това пространство можем да наблюдаваме как възниква движението на ума.

Кога да практикувате?

Подходящ момент е преходът между активността и покоя. Можете да отделите няколко минути след асани и пранаяма, преди медитация или в началото на Шавасана. Тялото вече е получило движение, дъхът е по-равномерен, а вниманието по-лесно остава навътре.

Пратяхара може да присъства и в ежедневието. Практикувайте я, когато се приберете след натоварен ден, преди сън, преди важен разговор или когато забележите, че вниманието ви прескача между много разсейващи стимули. Няколко минути са достатъчни, ако работите редовно и без очакване веднага да настъпи пълна тишина.

Изберете спокойно и комфортно място. Ако сте изтощени или силно разтревожени и насочването навътре предизвиква неприятни усещания, оставете очите си отворени. Насочете вниманието към видим предмет, към звуците наоколо или към допира на ходилата с пода. Тези външни опори ще ви помогнат постепенно да успокоите вниманието. При травматични преживявания, панически състояния или психично страдание е добре практиката да бъде адаптирана с помощта на квалифициран специалист.

Пратяхара в съвременния свят

Технологичният век, в който живеем, принуждава съзнанието непрекъснато да прескача от един стимул към друг – известие, образ, видео, нова информация. Вредата не се крие в отделния стимул, а в постоянното ангажиране на съзнанието, което почти не оставя пространство за тишина и възстановяване. Пратяхара ни напомня, че съзнателното ограничаване на екраните, известията и другите сетивни дразнители може да прекъсне този поток и да създаде условия вниманието постепенно да се насочи навътре.

Любопитното е, че санскритската дума āhāra се свързва с онова, което поемаме. В този смисъл храната е повече от съдържанието на чинията. Образите, звуците и думите също оформят вътрешната ни среда. Пратяхара поставя прост, но важен въпрос: с какво храня вниманието си всеки ден?

Отговорът не изисква да напуснем света. Костенурката от „Бхагавадгита“ показва посоката – тя може да прибира крайниците си, но може и да ги протяга. Свободата се намира в способността да правим и двете съзнателно.

Завръщане, а не бягство

Пратяхара понякога остава в сянката на по-видимите асани и по-популярната медитация. Без нея обаче преходът между движение и вътрешна тишина трудно се случва. Тя ни учи да чуваме, без всеки звук да ни отвлича; да усещаме, без всяко усещане да се превръща в реакция; да виждаме, без погледът ни да бъде управляван от всичко, което се появява пред него.

За мен това е същността на съвременната йога. Практиката не ни отделя от живота. Тя ни помага да се върнем в него с по-ясно внимание, по-добра връзка с тялото и повече свобода спрямо собствените мисловни движения. Пратяхара е моментът, в който преставаме само да приемаме света и започваме да наблюдаваме как той продължава да живее вътре в нас.

Източници:

• „Майтри (Майтраяния) упанишада“, 6.18 – шестчастната система на йога.
• „Катха упанишада“, 1.3.3–9
• „Бхагавадгита“, 2.58
• Патанджали, „Йога сутри“, 1.2 и 2.54–2.55
• Edwin F. Bryant, The Yoga Sūtras of Patañjali: A New Edition, Translation, and Commentary, North Point Press, 2009.
• James Mallinson and Mark Singleton, Roots of Yoga, Penguin Classics, 2017.
• Patrick Olivelle, The Early Upaniṣads: Annotated Text and Translation, Oxford University Press, 1998.